Една кампания на:

 
 

Силвия Лулчева: "Последвай ме в един по-слънчев и по-чист град! Ти гониш!"

Посланика на кампанията „Аз карам велосипед, последвай ме!” Силвия Лулчева започва разказа си със спомени от детството: „Аз съм от поколението, когато колело и часовник беше най-голямата награда. С особено усещане за гордост мога да кажа, че ако брат ми имаше ски, то аз получих от баща ми колело.  Беше много красиво и беше в твърде нетрадиционния за времето си цвят – оранжево. Според мен, баща ми беше вложил в това своята ориентация към БЗНС. Но имах оранжево колело и си спомням, че с такава гордост разрешавах и на другите деца да ми го карат. Мисля си, че някъде в мазето, то все още  ме чака. Може би не чак толкова оранжево и твърде малко за ръста и годините ми, но любимо.”

Разказва и още една своя история с велосипед – приключението ѝ като невелосипедист в една страна, в която всички се придвижват с велосипеди: „Говоря за Дания. И когато брат ми изрично ми обясняваше, че непременно и по никакъв начин не бива да влизам в очертанията на велоалеята, аз, разбира се, си позволявах да прекрача, за което бях много строго мъмрена, ужасно бибибкана, освирквана и много нахокана от този, иначе дисциплиниран и гостоприемен, датски народ. Така че историята ми с велосипед е като пешеходец в една велосипедна държава. Харесвам и други такива европейски градове, в които велокултурата наистина е на почит и мисля, че София е достатъчно конкурентна макар и не толкова плоско равна, за да бъде столица на велосипедния транспорт.”

Според Силвия, велосипедът има много важна роля в нашия живот, той е едно много сериозно градско явление и може сериозно да заличи някои от травмите, които мобилните телефони са нанесли на поколението, което сега израства. „Средствата за комуникация са създадени уж хората да си общуват, но колкото повече мобилни устройства държим в ръка, толкова по-малко вдигаме поглед да видим човека отсреща. Всеки е съсредоточен върху собственото си телефонче – чопли го, гъделичка го, търси нещо и по този начин не си общуват. Хората общуват все по-малко. А колелото – това е сериозното лекарство, което предлагам на младото поколение. По този начин много по-лесно можеш да срещнеш приятели, цялото това велообщество, пътуваш, виждаш града, разхождаш се, тебе те виждат, срещаш приятели, можеш спокойно да спреш и да си побъбриш. Ако си с автомобил, не можеш, защото трябва да спреш, да паркираш, просто минават покрай теб познати, докато колелото е наистина една възможност да общуваме повече един с друг. На времето колелото е навлязло в градския и селския живот, това е било една много сериозна възможност да се ожениш за булка от съседното село, защото вече можеш по-лесно да отидеш до там. Хората са излезли от малкия затворен кръг, разширили са своето пространство, своя поглед към света. Колелото има много сериозна вина за напредъка на цивилизацията, а сега го каня официално в нашия живот, за да нанесе своите приятни, нежни корекции в нашето общуване. Карайте колела, за да си общуваме.”

И продължава, споделяйки какво е колелото за нея: „Много специална мисия има колелото в моя живот. Първо, защото: щом карам колело – значи съм млада, щом карам колело, значи съм здрава, щом карам колело, значи съм слаба, щом карам колело, значи обичам своя град и опазвам природата на моя град. Всеки път, когато се налага да карам собствения си автомобил сама и съм сам човек в автомобила, изпитвам неистови угризения към околната среда и чистия въздух на моя град. С колелото, то прави от мен здрав и активен, фит човек, а пък аз правя града си по-чист и по-приятен за обитаване. Така че колелото има своята специална и важна мисия в моя живот. С колелото общувам, пазарувам, пътувам и опазвам околната среда.”

Силвия Лулчева завършва със следния апел: „Аз карам велосипед – ти гониш, ако можеш. Въпросът е, че тук не става въпрос за състезание, а за начин на мислене, за начин на живот, за една голяма усмивка към мен самата, към теб, към природата, към моя град.”

Медийни партньори на кампанията: