Една кампания на:

 
 

НИКОЛАЙ УРУМОВ: "ПОСЛЕДВАЙ МЕ, ЗА ДА НАСТИГНЕМ ВЯТЪРА!"

Актьорът Николай Урумов започна своята история с велосипед със спомен от детството: „Някога, най-голямата детска мечта беше да получиш за подарък колело. В моето детство, за колела като днешните, въобще не можехме да мечтаем, че съществуват. Не сме си го и въобразявали. Малките велосипедчета бяха едни „Школници”, зеленикави. Голяма мечта беше да имаш колело, да въртиш педалите, да чувстваш някаква свобода, порив, волност. Такива аксесоари, изобщо нямаше, а велосипеди на скорости – това граничеше с космическа фантазия." 

„Много интересно се научих да карам колело.” –отбелязва той. „Никой не ме е учил. Научих се сам. Митко, моят съучениик, имаше „Школник”. С него отидохме до една ограда. Аз се качих на нея, а той държеше колелото. После се качих на колелото, завъртях педалите и така може би около четири-пет часа въртях педалите без да спра, защото ме беше страх и не знаех как се спира. През цялото това време Митко тичаше след мен. Няма да забравя това мое първо качване на  колело. Ясно, спирането беше с едно падане в една купа слама, за да омекотя удара, но беше добро. Може би това е най-дългото ми каране без да спирам. Беше интересно. Въобще беше привилегия да имаш колело.”

„После, от железарията на бате Георги, баща ми ми купи едно колело, което беше цялото увито с мазна хартия и педалите бяха обърнати навътре.” –продължава актьорът. „Колелото стоеше в спалнята, до моето легло. Вечер си го прибирах. Това ми беше станало навик и доста дълго време си прибирах колелото вътре – или в спалнята при мене, или в коридора. Сега, като се замисля, последното колело, което е може би на 35 години, продължавам да си го държа вътре, когато не го карам. Колелото все още е без никаква ръжда и тъмно синият цвят на рамката си стои. Пазех го като дете. Колелото си ми беше приятел, като братче или сестриче, защото аз си нямам брат или сестра и ми беше най-верният другар. Доста дълго карах колело, а трудно се разделих. Чак на тридесет години станах шофьор. До тогава се придвижвах навсякъде само с колело. Затова имам особено отношение към велосипеда.”

Николай Урумов вярва, че колелото възпитава по един съвсем друг начин човек. „Първо, ти си внимателен към себе си, второ, внимателен си към околните. Добре е чисто от здравословна и медицинска гледна точка: развива добре и мускулатура, и кръвообращение и дробовете се напълват с въздух. Мисля, че е удоволствие да караш велосипед. Без да осъзнаваш това, ти всъщност работиш и за своето здраве.”

             

Медийни партньори на кампанията: